7 sept 2010, 21:44

Както преди 

  Poesía » Otra
815 0 16

Догаря септември.
И тръгва си лятото,
а сякаш бе вчера
нашето "както преди".
Не гледам през рамо.
Днес огледалото
не поиска да върне
моите детски очи.
Както беше преди.
Научих се поне
какво е да обичаш.
Стига ми това.
Защото... бездна е
животът за едни,
за други - планина.
Ала всички ние
търсим своята опора.
Зората не настъпва
над студените сърца...

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Великолепно, Александър! Много силно послание...

    "Зората не настъпва
    над студените сърца..."

    А това е перфектен завършек.
  • а сякаш бе вчера
    нашето "както преди".

    Много, много харесах!
  • Добро е!
  • Чудесен стих, Александър!
  • !!!
  • Мисля, че най-ценното е детското в душата..., ако успеем да го опазим, зората ще настъпва. Харесва ми творчеството ти. Поздрави!
  • Саше ,чета те приятелче и гледай с детските очи така по малко ще боли!!!Поздрав!!!
  • Пишеш чувствено!Поздрав,Алекс!
  • Зората настъпва за всички Сърца!
    Само дето за студените е ледена...
    Отново си успял, Младенецо.
    Поздрави !!!
  • До обичаш е прекрасно,запомни го завинаги и нека тази вяра те води по правилната пътека!!!
    Поздрави!!!
  • Много е хубаво!
    И е истина!
    Поздравления за чистите и дълбоки стихове, Александър!
  • С всеки изминал ден ,опознаваш все повече,както самият себе си,така и околните.Поезията ти вълнува и ускорява ритъма...на моето сърце
    САШЕ,ОСТАНИ СИ С ЧИСТА ДЕТСКА ДУША И НЕ СПИРАЙ ДА ДОКАЗВАШ СЕБЕ СИ!
  • Поздравления, Сашо, научил си най-важното... за подробностите имаш цял живот!
  • "Днес огледалото
    не поиска да върне
    моите детски очи..."
    Поздрав, Саше!!!
  • "Догаря септември.
    И тръгва си лятото,
    а сякаш бе вчера
    нашето "както преди"."
    !
  • Много си научил, Алекс.
    И хубаво си го казал.
Propuestas
: ??:??