Това не е мъгла,
а завивка
на непобедими вълнения,
в които,
името си ако извикаш,
ще преболи ехото.
Рицарят на хоризонта
се връща от мен
в радостта ми,
че светлината, която
ми носи,
жестоко не пари...
И не прилича времето
на съдено междуметие,
което с вик събужда
очите си,
от кръв безцветни.
И не прилича по нищо
сламката
на иглата...
Каква купа сено?
Става въпрос за макове!
© Todos los derechos reservados