Познавах я...Мъжът ѝ се спомина...
Тя бе красива, весела жена,
коси червени -- отлежало вино,
очите -- като морските недра...
Каква любов взаимна, се четеше!
Вечнo, сякаш, бе над тях зората
и доброта, каква, от тях струеше,
аурата им -- празник за душата!
На възраст достолепна вече, двама
разхождаха се бавно под ръка...
Мъжът, веднъж, отметна кичур паднал
над челото ѝ -- с трепереща ръка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse