Ще погали росата слънцето,
ще търкулне дъх по равното,
а в очите на белите гълъби
небето ще е без граници.
Бели коне като призраци
ще утъпкат с копита тревата
и аз ще бъда много наблизо -
свидетел на свободата им.
Все толкова далечна и чужда -
мълчаща риба, почти бяла,
винаги имаща какво да губи,
свикнала с мрежите на рибаря.
© Todos los derechos reservados
Поклон!!!