5 jun 2018, 9:52

Какво чакаш? 

  Poesía
345 2 1

Не съм Ботев и Левски -

издънка на своя баща,

не приемам реда мафиотски, 

не скланям глава. 

 

Помня гнева на дядо, 

в мен ври и кипи, 

помня сълзите на татко, 

ден и нощ ме боли.

 

Кой ще ми прости? 

 

Вървя в техните стъпки, 

говоря с любимите им земи. 

Обичта им усещам в поникнало зрънце, 

болката е в моите очи. 

 

Какво чакаш, народе? 

Всичко е твое. 

Имаш лъвско сърце. 

Времето вече дошло е. 

 

Повече накъде? 

 

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И аз това се питам!Хубав стих Васе!Дано се събудим!
Propuestas
: ??:??