Какво да коментирам? За какво да претиндирам? Живота си предадох, в ръцете на виелици и урагани - камък сърцето е вече, а сили не останаха, човече, как да спра вятъра или течението на реката, за да мога да ходя и аз като хората по замята? В главата ми - мисъл след мисъл. В душата ми - зов след зов. Кого зова и за кого мисля? - Опитвам се да е с лЮбов!!! Дори за тези, дето ме предават, дори за тези, които ми говорят зад гърба. Как и какво да отстоявам, като със страх посрещам деня...