Ти май си се завърнала, нали?
Тогава отлетя... И ме забрави.
Отдавна спря във мене да болиш...
Какво сега със теб, Любов, да правя?
В сърцето ми, като във собствен дом,
ти тихомълком пак се настаняваш.
С години си живяла без подслон...
Сега се връщаш... Даже нямаш право!
Без тебе аз бях толкова разумна,
спокойна, равновесна, без окови.
Без празници и без лъжливи думи.
Защо сега обсебваш ме отново? ...