Любов, каква красива дума.
Какво ли значи тя!
Това е да сме двама
дори накрай света.
Какво се случи! Кой ни
завидя!
Човек не успя да ни раздели.
А тя... успя! Тя - смъртта.
Отиде си, любими, ти от мен.
Отиде си без време.
Не мислех... не вярвах, че
някой ще ми те отнеме.
А тя... Тя успя!
Взе те без да пита!
Взе те... уморих се.
Нямам сили с нея да се боря.
Безсилна съм... Уви.
Не мога повече.
Сърце не ми остана.
Сълзи да текат не могат.
Пресъхнали очи... пустиня в душата.
Какво е любовта!
Илюзия!? Мираж!?
Или пък вечност!?
2.03.2013г.
© Росица Георгиева Todos los derechos reservados