Питам Тишината: "Какво е Любовта?"
Тя ми отговаря: "Сбъдната мечта."
Самотата се намесва: "Затворена врата е."
Тъгата я подкрепя: "Пролятата сълза е."
Включва се в спора нейната сестра:
"Тя е ярко слънце" - казва радоста.
Прекъсва я лъжата: "Има две лица!"
Истината скача: "Горда и добра!"
"Всичките сте прави! - заявява Мъдроста. -
Тя е буен огън, падаща звезда,
нежната симфония, бурята в нощта.
Тя е Тишина, Радост и Тъга, ...