Ти не знаеш какво е любов -
шепа вяра докрай да даряваш
като майка, повила в кивот
от количка - грехът да създаваш...
Ти я чакаш - такава любов,
дето с зеници в гърлото драска -
тя е сила и жив благослов,
и на тялото - жадна препаска...
Ти я искаш - онази любов,
с устни слепи която ти връща
всяка ласка със изгрева нов
и е храм за семейство и къща...
Ако някога срещнеш любов
и прегърне живота ти с длани,
ти помни - тя е огън от зов,
но покрива душата със рани...
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados
дето с зеници в гърлото драска -
тя е сила и жив благослов,
и на тялото - жадна препаска..."
Красиво!Много ми хареса!