Любовта е разгонена блудница
и качила се в Рая светица,
полудяла във нас непрокудница
и на чувствата орис и жрица.
Любовта е пътека към спомена,
уморена до болка надежда,
във очите сълза неотронена,
топла блуза от Божия прежда.
Тя е мечът, от който умираме
и зърното, в което се раждаме,
и внезапно душевно извиране,
разрушително себеизграждане.
Любовта е река от нечаканост
с брегове до полуда самотни
и поканен от порива късен гост,
с който нощите стават страхотни.
Любовта е Вселенската истина
и лъжа с устни от неразбиране,
и за яхта за двама е пристанът
във морето от себенамиране...
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados