Аз не искам небе от олово,
предпочитам една безтегловна земя,
където да мога да летя отново,
като топъл въздух над теб да се понеса.
Аз не искам хладна Луна от лед и скали,
предпочитам пламтящи комети с опашки от огън.
Не искам отново пак мен да ме боли,
нека друг да страда, аз повече не мога.
И не искам вече хубаво време,
аз съм вятър, който в клоните вее.
Не желая Слънце от Мрака да те вземе,
аз съм звезда, в мен самата светлина живее.
Аз не искам вече нищо от тебе сега,
имам си всичко, сама сътворих го от Леда...
© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados
Мерси и на всички останали, докоснали се до душата ми чрез моите стихове!!!Трогвам се от милите ви думи всеки път