Какво искаш да ти дам?
Кажи, ще бъде твое.
Сърцето ми ли искаш?
Дори и да не искаш то е вече твое.
Умът ми да превземеш,
това ли ти желаеш?
Ти превзел си го отдавна,
не го ли знаеш?
А може би душата ми по детски чиста,
може би желаеш нея ти.
Как да ти я дам?
Та тя единствено на тебе принадлежи.
Едно сърце безумно влюбено,
един разсъдак уморен,
една душа чиста, непокварена...
Аз друго нямам,
нямам с какво повече да те даря.
И всеки ден се обвинявам,
че нямам друго,
нямам с какво до себе си да те задържа.
© Карина Кирова Todos los derechos reservados