С тихи стъпки идваш пак
тихо и безшумно в нощния мрак,
знаеш, че се изтръгнах от теб
и как животът ми без теб е по-лек,
но ти не искаш да го признаеш
и пак до мен се добарваш.
"Махай се от тук,
не искам вече този студ,
защо си тук сега,
всичко свърши, така ли не разбра?"
Без теб съм по-щастлива,
не искам тази лъжа красива,
толкова минали надежди,
толкова стари копнежи.
Искам да съм сама,
това е моята съдба.
Не те искам никога.
Какво като си любовта?!