Какво ли да кажа?Аз стихове пиша
и май са добри при това.
Е, в моите стихове никой не диша...
Дали имат сърце и душа?!
Опитвам душата си в тях да излея,
но листа все празен стои...
Душата ми мъртва е - плача за нея,
в очите ми няма сълзи.
Опитах сърце да им дам, но уви!
Сърцето от камък е вече.
И все пак не спирам - ти прочети:
за теб и за мен е, ЧОВЕЧЕ!