Какво ми трябва, за да съм добре?
Приятели, едно сърце, китара...
Очите на доброто ми дете,
ръцете на родителите стари,
гласът на по-голямата сестра
и песните, които двете пеем,
морето от едната ми страна,
Балканът, който вечно ще копнея...
Какво ми трябва? Раница и път,
гальовно слънце, птици, пеперуди,
а вечерта – легло, уютен кът,
да гледам как звезди танцуват лудо.
И в кратката омая на нощта,
когато с нежна обич ме целуваш,
да знам, че имам всичко на света,
защото си до мен и съществуваш!
И ако трябва в утрешния ден
да си отида от земята стара,
ще кажа просто, беше чест за мен,
че имах теб, дете, приятели, китара!
© Керанка Иванова Todos los derechos reservados