Какво остави след теб?
Какво остави след теб?
Мъка, болка, разруха и тъга...
Достатъчно ли ти е това...
или искаш да продължа?...
С какво заслужих всичко онова...
Нали аз бях твоята малка принцеса...
а ти бе моят приказен принц...
Къде не се получи...
Кой от двама ни сгреши...
За секунда всичко провали...
всичко да основите разби...
..........................
Погледни навън!
Виж поройния дъжд и капките, стичащи се
по леденото стъкло...
Сега виждаш и сълзите,
изплакани по теб...
Сърцето ми студено е...
както студено и стъклото е...
И капките, които бяха като парещи сълзи,
не сгряха сърцето ми!
Ледено е! Ледено... И боли...
но нищо не помага...
Искам да се докоснеш до тази студенина...
този вечен лед в моята невинна душа...
Сякаш си на Северния полюс... и студът малко
по малко сковава сърцето ти...
А в действителност ти си край топлото бащино огнище, което
излъчва обич и топлина...
но и то не те сгрява...
и пак замръзваш... замръзваш...
......................
Вгледай се в мрачното, черно небе...
Сега се вглеждаш и в моята разбита душа,
душа, пълна с пепел, прах, дим... празнота...
...............
Виж дори цветята в полята...
Увяхват едно подир едно...
Така увяхвах и аз... малко по малко
изгубвах своята младост и чар...
И за какво? И заради кого?
........
Виж падащите листа...
Почувствай есенния вятър...
Виждаш ли как се носят жълтите листа,
опарени от горещите лъчи на живота...
без посока...
без цел...
Така се лутам и аз...
и не зная накъде да поема...
и кой път да избера...
Страхувам се дали пак няма да сгреша?!?
............................
© Весела Апостолова Todos los derechos reservados