Какво от туй, че те обичах,
дори не се сбогува с мен!
Пред теб душата си събличах,
писма ти пишех всеки ден.
Какво от туй, че ме обича!
Удавих себе си в сълзи,
едва успявах аз да дишам...
Задъхвах се да кажа: "Замини!"
И да копнея вече не умея.
За теб, за нас, за любовта...
Затова във стих ще те възпея,
несбъдната за мен мечта! ...