31 ago 2010, 21:13

Какво пък... 

  Poesía » Filosófica
877 0 16

Какво пък...

 

Ела на тревата.

Да седнем за малко

във тая зелена омая.

Болят сетивата

от мирис на лайка,

в зеления космос безкраен.

 

И нека да бъдем

два стръка след време.

Какво пък, нали ще ни има.

Не бива да съдим

по залеза дневен

за изгрева на взаимност.

 

Такъв е животът.

Тревата е вечна,

докато пристъпи косачът.

А после, какво пък -

това не ú пречи.

Пониква пак.

Живи сме, значи.

 

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??