10 may 2008, 8:44

Какво пък 

  Poesía
611 0 13

 

                                                    Аз съм твоето хапче горчиво,

                                         което преди сън изпиваш.

                                         Едва, едва ме преглъщаш,

                                         но иначе коя ще прегръщаш?

 

                                         Аз съм кошмарът ти мощен,

                                         който стряска те нощем.

                                         Лека-полека отново заспиваш.

                                         С моето тяло мечтаеш да се завиваш?

 

                                         Аз съм кафето ти бодро,

                                         което горещо изпиваш.

                                         Бързо, бързо си тръгваш. Наслука!

                                         Отиваш при нея? Твоята скука.

 

                                         Захарен памук и меки дантели

                                         в здрава мрежа са те оплели.

                                         Какво пък? Пий си кафето със подсладител!

                                         Аз не ставам за сладникъв заместител.

© Илиана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много добре казано.Поздрав и прегръдка! Джуди
  • Много оргинален стих!!!Поздравления!!!
  • Абе като го обича горчиво, хак да му е!
    И че не разбира къде и от какво може да получи сладост!
    Поздравчета, бонбонче!
  • "Какво пък" хареса ми! Поздрави!
  • Хубаво казано и написано!
    Браво, Илиана.
  • Готино е! хич не си сладникава, ако не го разбира-да върви по дяволите! Поздрав!
  • Що бе, Жоре?! На мен пък последните два реда най-много ми харесаха. Построението е хубаво нещо, но общата идея на стиха е с по-висок приоритет. Ако Илияна реши да прекроява построението и да го вкарва в по-строга структура, си мисля, че е по-добре да го огледа цялосно. Ама нещо взех много да философствам
    А стиха ми хареса и така.
    Поздрав!
  • ама... нощен-нощем си ми харесваше (искрено),... но това си е твоят стих, който носи настроение...
  • "Аз не ставам за сладникав заместител..."Поздрави!!!
  • "Бързо, бързо си тръгваш. Наслука!
    Отиваш при нея? Твоята скука."
    Това ме усмихна... Житейска ирония...
    Поздрав и усмивки!



  • Достойна позиция в любовта.
    Поздрави!
  • Сбъркала съм при писането.Не нощен,а мощен.Ще го корегирам.
  • "Аз съм кошмарът ти нощен
    който стряска те нощем."... това ме изкефи ... нощен -нощем ... много гот звучи...

    "Захарен памук и меки дантели
    в здрава мрежа са те оплели."- и това е хубаво , но дантелите са си мрежи...


    и последните два реда трябва да се оправят...

    но като цяло ми хареса... " нахакано" , ритмично и " отрезвяващо "


Propuestas
: ??:??