Не поисках паричка дори,
а за други все бяха пендарите
Конят, белият в ранни зори
тихо в кланица водят го старите,
побелели коняри и пак,
дръзко дрънва звънчето, камшичено,
аз подвивам разплакана крак,
над проредното грешно обичане.
Няма конче зелени поля,
не изхвърчат звезди, под подковите,
този път и дъждът заболя...
Що в душата ми капчици ровите? ...