Какво ще остане от нас?
Какво ще остане от нас,
от нашата злоба и завист,
от тази омраза в нас,
която раздира сърцата.
Какво ще остане от нас,
когато отидем там, горе,
където всесилния Бог ще
съди, ще дава и взима.
Какво ще остане, когато
си идем от този зъл свят,
изпълнен с фалша, лъжите,
това ли ще оставим и ние?
Аз искам да бъда добър,
аз искам да бъда човечен,
аз давам и искам любов,
но зло получавам, а давам ли? Не.
Не искам от мен да остане
само прах, само прах и мъгла,
в спомени нека остане това
е целта ми, това ще направя.
Но щом аз погледна света ми,
мечтата ми в миг се раздира,
аз губя и всяка надежда и падам
аз бавно в мрака.
Не мога аз вечно да падам,
не мога да обичам дори,
защото е по-добре аз
да потъна в тъжната бездна.
Какво ще остане от нас,
когато оставим плода ни,
когато напуснем тоз свят,
какво ще остане от нас?
© Иван Русланов Todos los derechos reservados