Какво си ти, любов?
Какво си ти, любов? Магия
или си просто зрънце?
Къде си, как да те открия,
дали обичаш сянка или слънце?
Как целуваш детските коси
и плаха как ридаеш в здрача,
толкова сърца ти покори -
в моето - ела - очаквам те!
Ела при мене тъжна и смирена,
ела, до болка разтуптяна,
ела, дори сестра на бурята -
висулка ледена аз станах!
Аз вече знам - не си магия,
не зрънце просто, а поле -
не ме търси, сама ще те открия
със своето светулчено сърце!...
© Таня Георгиева Todos los derechos reservados