КАКВО СИ ТИ, ЛЮБОВ?
... понявга с теб мечтая да изчезнем – мечочета в несбъднат зимен сън –
да слизам из прекрасните ти бездни, да ти шептя здравей на всеки хълм,
на джунгли, на пампаси и на прерии връз мен да стеля твоите коси,
да чувам как ми казваш: – Ей, Валерий, моли се тихо Бог да те спаси! –
да гледам как над мен летиш – красива, безмълвна птица в меки синеви,
и аз – без дъх останал! – да се сривам в дъбравите ти с утринни треви,
в сияния и шеметни молитви да вляза – с теб! – в Божествения Рай,
какво си ти, Любов, ако не литнем? – един недосънуван сън докрай...