На най-красивото цвете - дъщеря ми!
Какво си за мен? Какво си?
Цъфнало цвете върху камък,
огън над ледена бездна,
глътка вода в безкрайна пустиня,
полет на мисълта
и... знакът крайпътен!?
И мечтата...
на щика на тревогите,
на острието на жаждата,
начало и невидима граница,
на която да спирам понякога!
И какво там още?!
Неволно, какво съм забравила?
А, може би...
това е достатъчно?
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados