Не съм прашинка на Безкрая под клепача,
не съм въздишка, нарисувана от здрача,
нито страха в душата на сърната,
когато ù отнемат свободата.
И гордостта на победителя не съм,
нито сънуван дълго и несбъднат сън.
Не съм сърцето синьо на морето.
Но може би съм цветето, което
невидимо до теб заспива тихо.
И сигурно съм няколкото стиха,
дето любими са ти и без тях не можеш...
Навярно аз съм острото на ножа, ...