Господи, какъв ден пустинно-безличен,
няма кой да ми каже ”мразя те”,
няма кой да ми каже “обичам те”.
Монотонен и досаден като бръмчене на муха.
Иначе – какво?! Слънце грее, вятър полъхва,
абе септември си вее харамийски перчема.
Аз се опитвам да изглеждам като влъхва,
но от баналност чак ме боли корема.
Ох, тъпо, тъпо и диво до умопомрачение!
Да бе, имам си купища задължения,
но и те нещо се опъват, не вървят добре.
Желанията за тях църцорят като цвик. ...