Блещукат пред очите ми звездички,
какъв ли Муз, ме тъй подкокороса*?
Та до зори играхме си - на жмичка,
а днес стихът съвсем се захароса.
Донесъл беше вино и китара,
но аз уви, съвсем не съм такава,
от старата коза съм, казват яре
и още крия жокери, в ръкава.
Налива смело чаша, втора, трета,
извива глас, та кучето разлая,
очите му - превънати в тирета,
и чака ме съвсем да се замая. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse