Какъв си ти? Защо обиквам те, но без да те познавам?

                         По теб обезумяла съм… Защо така е, хич не осъзнавам!

Какъв си ти? Защо слова не ми достигат пак да те опиша?

                         Защо покажа ли те аз на всяка, тя  по теб въздиша?

Какъв си ти? Та аз не зная името ти даже как е…

                         Край мен минаваш, погледът ми в теб насочен пак е…

Какъв си ти? Нима не стига, че по теб съм луда?

                         Човек ли си, мираж,  дали това, което виждам, може би не е заблуда?

Какъв си ти? Защо усещам във стомаха пеперуди всеки път, като те зърна…

                         У мен поражда се желание  след теб да тръгна и никога да не се върна…

Какъв си ти? Обичам ли те,  влюбена ли съм, или си въобразявам…

                          И как го правиш ти това така, че не ти устоявам?

Какъв си ти? Защо мълчиш, когато нещо питам те  и гледаш ме в очите?

                         Защо, когато съм със теб, забравям за сълзите?

Какъв си ти? Дали, ако те поискам, мой ще бъдеш и вовеки?

                         Дали до тебе водели са всички гиздави пътеки?

Какъв си ти? Усещам пламъка  в сърцето свое,  който ти ми носиш…

                         Даваш всичко и на всеки, без от никой нищичко да просиш…

Какъв си ти? Дали не би изчезнал, щом отново Слънцето изгрее?

                         Когато ми говориш, сякаш птича песен от устата ти се лее…

Какъв си ти? Въпроси толкова зададох ти, а ти не отговаряш…

                         С очите свои  ме изгаряш…

Какъв си ти? За сетен път те питам, моля те, кажи ми…

                         Признавам, уморих се да участвам в пантомими…

Какъв си ти? Покажи ми, че не си мираж прехвален…

                         Надявам се, този разговор не е финален…

Какъв си ти? Задавам ти го тоз’ въпрос, а да задам след него друг не смея…

                         Обичам те, ти позволи ми с тебе да се слея…

Какъв си ти?