Калейдоскоп

Вишните свенливо разпиляват

нежния си цвят по черна пръст.

Отдавна чашката с чай е празна,

а катаната раздава мъст.

Цветята в букет са мъртви,

градинарят е оракул на смъртта.

Красота принасят в жертва,

за да възпеят порив на плътта.  

Камбаните бият за радост и сбогом,

някой някъде лудува с Аюдиха,

Астарта и Венера са любимият олтар,

алените платна за Асол са триптих.

Земята е отдавна задимено кафене,

вулкани са неговите свещ и скара.  

И ние тлеем, заключени в клетка,

сред плесента на родната си гара.