На стената календарът
отънял е вече.
Само лист му е останал,
ето, погледнете.
Пооскубахме го доста
през изтеклата година.
Чудно е, че и това остана
в тая тежка карантина.
Фойерверки, пожелания
в новогодишната нощ.
Вместо подарък – изпитания
изсипа коледният кош.
После пролетна надежда…
Живот на заб(р)авен каданс…
Напук - лятна фиеста,
море и… тъжен маскен бал.
Есенният листопад орони
вярата, надеждата.
И вместо шапки… „корони“
нахлузи на зимата, снежната.
На последния, оцелелия лист
танцуват уж празнични дати
в цвят червено - сребрист
на дистанция, в малки квадрати.
История всеки си има
в тези дванадесет листа.
Изпитанието захвърлям в архива
на отминалата наша година!
Искам нов календар! С картини
без маска и с открито лице!
Без листове, отбелязани с карантини,
а на всеки от тях – огромно сърце!
© Даниела Виткова Todos los derechos reservados