Имам си една калинка,
с име сладко Бърборинка,
в рокля с черни петънца,
седем броя при това.
Цял ден пърха си на воля
и си нещичко бърбори.
Литне, кацне, постои,
все си точките брои.
"Първа, втора, трета... пета,
шеста, седма... Ох, аз, клета!
Сякаш липсва ми една.
Паднала е май. Беда!"
Бърборинка се разплака.
Нещо капна на тумбака.
Щом сълзата заблестя,
бегълката тя съзря.
"Ах, ти, точке непослушна,
бързо идвай да те гушна,
че без вас, вместо калинка,
ще ме мислят за малинка!"
20. 08. 2018
© Таня Мезева Todos los derechos reservados