...Калия и Калин... (Л∞А. )
...Калия и Калин...
(Л∞А. )
Всичко притихва случайно и без очакване...:
Врабчето отлита мъничко, но с много смело сърце!...
И въпреки това страхува се невинно и вълнуващо...
Небесата пеят за него, но защо виждат го нещастно...?!
Всичко отново притихва, чудят се защо по средата е спряло...!
Натъжават се и искат то отново да полети, да не се предава...!
Отидоха до него и му се усмихнаха, тогава и орелът долетя до него...
Дълго време двете птици не се гледаха в очите, но усещаха една посока...!
Усмихнаха и се и посрещнаха я с отворена душа, короната освети се!...
Тя блестеше там, където трябваше да бъде и справедливо и в любов
врабчето трябваше да продължи по своя път и в мечтите си да се окъпе...!
Заваля пороен дъжд, но нещо мрака отблъсква и на слънцето дава живот...!
И въпреки, че то боли е истинско, живо и свободно и само за него се лети...
Свързване на две души е то, свързване за което се знае отпреди и завинаги...
Любов се то нарича и дарява със имена и съществуване, всички просто влюбени...
А врабчето нещастно, но и щастливо защото е влюбено, сети се за името си...
Калия се казва тя и продължи, хващайки се за този миг, който и се случва...
Полетя Калия пак и спря се отново, но този път на един огнен връх, който изпепелява
И дълго седя тя там на това място, неочакваното чакаше и бленуваше, просто вярваше...
А орелът отново отлетя и знаеше, че трябва да стигне друг връх и тук да го понесе...
Калия на брега на морето, на ръба на стръмната скала, извика името му...
очаквайки да чуе резонанса, резонанса на едно особено ехо, на ехото им...
Един отговор, някакъв отговор, който да я тласне към съдбата...към живота...
И го чу! Чу го как отново той я вика, всеки ден и всяка нощ, вика я нейният Калин...!
И небесата пеят за тях отново и
виждат ги влюбени и щастливи,
виждат ги спрели, но продължавайки,
виждат ги отдадени , но не и предали се,
виждат ги как летят свободно, винаги със сърце,
и каквото и да се случва винаги следващи една посока, ...
а орелът ги изпраща ги и благославя ги със ангелски крила...!
И небесата пеят! Празнуват! Триумфират! Виждат и чувстват живота...!
В любовта врабчета отлитат, а орелът долита,
за да предаде короната на любовта!!!
…Любовта...
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Усмихнахте ме!Усмихнете се и вие!Отстоявайте себе си!
-
Благодаря ти за различният поглед Анелия...!!!Благодаря на Йоана и Тони, за това, че са такива каквито са, че виждат отвъд нещата...!!!
Благодаря ти Безжичен за мнението, но аз не приемам всичко буквално и особено, когато споделям нещо.
Благодаря ти Лейди Фокс.Напълно съм съгласна, че световната лирика и литература говори, но съвсем не за схеми, в които да се вписваме.Всички са били уникални и различни.Не се сравнявам с тях, но те са ми пример.И вече съм ти казвала нямам проблем да рецитирам мои неща и времето показва каквото, трябва да се покаже.
Благодаря ти Любов за включването и мнението.И въпреки, че двете няма какво да си кажем уважавам го, това не значи обаче че съм съгласна.
Благодаря на всички ви! Уважавам всяко мнение, но до тук...
Здраве и любов за всички! -
Прочетох няколко пъти. Много ми напомни на стила, използван от Аполинер през 1918 в "Les Calligrammes". Така създава изцяло ново течение в поезията, което не придобива особена популярност. Ритъмът се нарушава многократно, но за сметка на това може да се прочете по много начини.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B8%D0%B9%D0%BE%D0%BC_%D0%90%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80#/media/File:Guillaume_Apollinaire_-_Calligramme_-_Po%C3%A8me_du_9_f%C3%A9vrier_1915_-_Maison_%C3%A0_colonnes.png -
Много ви благодаря на всички за мнението! Ще бъда кратка. На никой не съм опряла пистолет в главата, за да ме чете. Човек чете това, което иска и особено в творческият свят и това е, точка.Ако някой не го харесвате го кажете веднъж, два пъти, три пъти, но ако не го харесвате, защо за Бога го четете?И другото, което като хора на изкуството и хора, които го ценим...никога не бива да се губи добрият тон на разговора, камо ли да се обиждаме. Не може всички творци да са едни и същи и със едни и същи разбирания, тогава творчеството, всяко едно творчество се губи! За някой тук това, което пиша не е поезия и ми е добре известно какво мислите.За вас това не е поезия, но за мен да.За вас поезията не е емоции, повторения и енергия...и какво е тогава?!Не наистина много ми е интересно да науча вашето мнение по въпроса?Какво е поезията за вас?Четири реда в рима, без емоции, без стойност, без енергия...?! Сериозно ли е така?!Защото за мен е обратното.Отговорете ми на лични.Но изцяло!
-
Това не е поезия. И как се "чува резонанс" - безсмислиците не правят от текстовете поезия.
-
Поздрави, Калия! Много енергия вплиташ...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
А защо да не се причисли към свободния стих, който отдавна съществува в поезията и сега се налага в световен мащаб?
Свободен! – освободен от ритмична стъпка и рими.