27 may 2008, 10:45

Кална реалност 

  Poesía
1113 0 3

Не искам аз да свиквам със натруфения ден,

с безличните гримаси, отправени към мен.

Застинали усмивки със тъпашка суета

се опитват да изгонят красотата от света.

 

Аз вярвам тайно и потъвам в мрак,

проклевам всички, с поглед благ.

Света изпращам и протягам длани,

за да хвана този, който ме измами.

 

Студено е, заспивам.

Повярвай ми, умирам.

Противен, гаден карнавал,

спусни завеси, всичко е от кал.

© Кефор Потрати Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??