2 jun 2016, 12:36

Камбаните 

  Poesía » Otra
216 0 0

В просъницата чувам още

камбаните на младостта.

А всъщност те си бяха още

камбаните на любовта.

 

И чуваха се надалече

в пространството около мен.

И носеше се звън, човече,

и през нощта, и всеки ден.

 

Тържествено през ден звъняха

в прослава на живота млад.

И грижите ми се топяха-

не знаеше сърцето хлад.

 

А днес задъхано забиват

камбаните на старостта.

И винтчето ми те навиват

на мъдростта и на честта.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??