КАМБАНИТЕ БИЯТ ЗА ТЕБ

... доде под жълтата Луна си тътрех снежните апрески,

и София не ме позна пред храма "Александър Невски",

а сетне – в подлеза на ЦУМ, за теб си мислех упорито –

как ще те черпя със локум, а не, да пази Бог! – със жито,

как утре ще те срещна – жив! – на Витошка или на Попа,

и – като в кратък нервен срив сърцето ми ще се разхлопа,

как сетне твоите коси! – ще рошна с топлите си пръсти,

и Господ Бог ще ни спаси, и триж за нас ще се прекръсти,

внезапна! – сякаш от Сатурн с космическо такси слетяла,

душата ти превзел на щурм! – ще те развея из квартала,

и с песни в твоя леден Ад ше свличам храмовите фрески.

Доде камбаните звънтят за теб! – във "Александър Невски".

10 февруарий 2024 г.

гр. Варна, 6, 20 ч.