22 dic 2007, 0:25

Каменно сърце 

  Poesía » De amor
720 0 2
Каменно сърце

Пристигнеш ли от дълъг път - не ме събуждай,
тъй дълго чаках - уморена съм сега.
Със пръсти ледени не ме докосвай
и не очаквай да отворя своята душа!

Забравих вече как изглеждаш
и не искам да си спомням твоите черти.
Нима едва сега и ти усещаш,
че закъснял си прекалено може би.

Когато тръгваше, не чу ли мойте вопли,
сам каза, че така е по-добре.
Сега усмивката ти няма да ме стопли,
аз имам вече каменно сърце!

© Вяра Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??