12 nov 2011, 18:50

Камикадзе 

  Poesía
790 0 21

 

Вече узря топлината.

Голи са всички табута.

Няма какво да очаквам –

всичко е тук и се случва.

 

Пълен съм с теб и преливам.

Знаеш ли как те погълнах?

Просто е пещерно дива

жаждата да те изпълня.

 

Зная какво те влудява.

Искам със вик да ме сринеш.

Мога следа да оставя

в твоята кръвна картина.

 

Стискаш очи до припадък.

Стискам те, гроздова, сочна.

Пълно е между бедрата.

Жив съм! А ти си порочна.

 

Мога света да катурна.

Но предпочитам във тебе.

Ти си окото на бурята.

Аз го взривявам със себе си.

 

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??