Вече узря топлината.
Голи са всички табута.
Няма какво да очаквам –
всичко е тук и се случва.
Пълен съм с теб и преливам.
Знаеш ли как те погълнах?
Просто е пещерно дива
жаждата да те изпълня.
Зная какво те влудява.
Искам със вик да ме сринеш.
Мога следа да оставя
в твоята кръвна картина.
Стискаш очи до припадък.
Стискам те, гроздова, сочна.
Пълно е между бедрата.
Жив съм! А ти си порочна.
Мога света да катурна.
Но предпочитам във тебе.
Ти си окото на бурята.
Аз го взривявам със себе си.
© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados
Цунами си