К А М И Л А
В сая зловонна, запустяла Изпод опашка с мирис гнусен
камила мършава живяла, проблясва задникът ù мръсен.
коптор, съпътстващ в изобилие от анус сбръчкан и протрит
с брутални сцени на насилие. се пули дърт хемороид.
Отроче грозно и гърбато, Сплъстена вълна оредяла,
живущо във смрадливо блато, с глава, от алчност посивяла,
изчадие нещастно, диво, с муцуна тъпа, клепоуха,
бездарно псе – защо си живо? да ходи супата да духа.
Набръчкан врат с двояка жила, Покривай се, камилке тъпа,
подхождащ само на камила, в огруханата си хралупа,
а зъбките ù оредели, че ти, изчадие злощастно,
окъртени и пожълтели. смърдиш на гадно и ужасно.
От ноздри, с мъхчета наболи, Не чакай милост, ни пощада,
провисват лиги и сополи , а бой с тояги за награда,
под рехавата си опашка бездарна ми камилке скъпа,
изсъхналите топки лашка. обратна, лакома и тъпа!!!
Бедрата импулсират лудо
класирано девето чудо,
муцуната омайно бляска
с похотливост, която стряска.
В походката ù непохватна
личи натурата обратна,
с изтръпналите си копита
в калта се влачи и залита.
Очи, от люта смрад подути,
под вежди с бели атрибути,
зениците с петна злощастни,
зад погледите сладострастни.
donWalcheze - 22. 10. 2010 г.
© Лучано Todos los derechos reservados