Камъче в обувката
КАМЪЧЕ В ОБУВКАТА
Да вярвам ли, че всичко свърши?
Копнеех за различен свят
и чаках в люляка прекършен
напролет да напъпи цвят,
и с аромати тишината
да се изпълни – светъл храм,
та всекиму – и без остатък,
парченце нафора да дам.
Сега сме твърде незначими
и нито ти, и нито аз
разбрали сме, че иде зима
след хладен полъх между нас.
Щом гледам в другата посока,
а ти се взираш настрани,
разделя ни бразда дълбока
и целите сме в синини.
Преситена съм от омраза
и хълтам в сивите мъгли.
Приятелят не ми е казал
дали врагът ми е простил.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Наситено е. Настръхналото суетене на природата не липсва, но то не говори, а мълчи. Поздравявам те, Валя.
-
Благодаря, Дани
-
Прегръщам те, Кате, радвам се, като минеш оттук.
-
Благодаря, Паленка
-
Благодаря, Деа, дълго го мъкнах, като камъче в обувката
-
Благодаря, Краси, краят увенчава делото
-
"Приятелят не ми е казал
дали врагът ми е простил"
На прошката и трябва време
да се зачене и роди
а после някой да я вземе
и с нея да се прероди.
Но времето все не достига
по дължина и ширина,
а пък омразата прониква
и през заключена врата... -
Няма какво да добавя, много ми хареса!
-
Много е хубаво, Валя! Поздрави!
-
Много силен стих! Как сме преситени от омраза.... и защо се мразим...
-
Прегръдки, Юри
-
Всички си мъкнем "финалите". Поздравления! И стихотворението много ми хареса, и коментарът.
-
Светла и слънчева неделя, Ники
-
Благодаря, Стойчо
-
Благодаря, Жоро, винаги си добре дошъл
-
Финалът е точно в десятката!
-
Хубаво е!
-
И аз обичам да чета поезията ти Вале!
Сякаш пресъздаваш и ни потапяш в свой свят, от емоции, усещания и визуализации! -
Финалът е неочакван обрат!
-
Прекрасно пишеш и обичам да четя творбите ти.
Поздравявам те. -
Поздрав, Светулче, отдавна го мъкна тоя финал
-
Финалът ме закова! Поздрави!
И честит празник!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
