бялатишина
136 124
5 sept 2019, 23:07

Камък 

  Poesía » De amor
757 2 4

Аз те нося като сянка,
като собствена съдба.
Дъх от твоята осанка
ме преследва из града.

 

Никога не ме напускаш,
и сама да съм, съм с теб.
Тежък като мед е пулса.
Празни леките ръце.

 

Като орбита те нося.
Като сетен хирозонт.
Във гърдите реже остро
липса - счупено ребро.

 

Но пред теб са други релси.
И пред теб е друг пейзаж.
Само аз не знам къде си.
А копнея само аз.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??