КАМЪК РЕЧЕН
Искам да говоря, но сега
думите са някъде далече.
Крият се под някаква тъга -
сгушени. Като под камък речен.
И като измислена съм аз.
Имам всичко. Здрачът ме рисува
със очи и тяло, но без глас.
Думите под камъка сънуват.
Стълба спуска младата луна,
плетена от облачни кълбета.
Тя по нея слиза. Тишина ...