Камък върху нея няма да остане,
лежи в гроб студен - ужас да те хване.
Хилядите червеи вечно ще гризат
душата й във Ада.
"Който е безгрешен, нека първи хвърли камък",
бавно тлее в своя замък,
влиза във живота,
алена искра - тя я потопи.
Иска да живее само за мига.
Някъде тълпа. Викове аз чувам.
Виждам синева. Това е синя пролет.
Камък беше хвърлен. Хвърлен от деца. ...