Искаш ли
да отпиеш капчица от мен,
но аз горчива болка съм понякога
и всяка тишина живее в моя плен,
когато ме познаваше, не бе така,
но някога...
Сега съм променена
и тиха рана днес живее в мен -
отворена; в очите ми чернее пустота:
аз знам, че ти обърна гръб на моя ден,
но ти разбра ли как повика в мен нощта?...
А молиш... (днес)
да пътуваш пак със мен
дори и в тишина...
Ти не можеш!
Аз ще те погубя, ще изпия твоя тлен,
без да искам в отмъщението си
ще те потопя...
Върви си,
докато си още жаден!
Отпиеш ли, ще се докоснеш до смъртта.
© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados
и тиха рана днес живее в мен -
отворена; в очите ми чернее пустота:
аз знам, че ти обърна гръб на моя ден,
но ти разбра ли как повика в мен нощта?...
Много красива и мрачна картина рисуваш!...браво, откриваш изключителната красота на мрака...