5 ene 2017, 0:14

Капчук 

  Poesía
472 0 8

Заплаква стряхата ледена

в стоплен от слънце капчук.

Разтапя тъгата разнежена,

усмивка дарила на друг.

 

И стъпва по калните локви

малко, безстрашно врабче.

От спомени хлъзгаво-мокри

се носи гласът на щурче.

 

По вятър звучи песента му

и нищи премръзнал рефрен.

Докосва ме пак любовта му

и бликва пролетно в мен.

 

Изтриващ сълзите снежинкови,

капчукът се скрива в цветя.

По устните с дъх боровинков

целуна ме спомен-мечта.

 

27.12.2016г.

Бадемов Цвят

 

 

© Mimi Ivanova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??