9 dic 2017, 17:29

Капитан Планета 

  Poesía » Filosófica
748 1 4

Да спасяваш света, все си първи…
но виж светът навън колко е мърляв,
всякакви зверове, егоисти
ще ти смачкат душичката чиста.
Вече минах по тази пътека.
От толкова „ближни“ останах без дрехи.
Този свят е за други направен,
само лошите тука са равни.
Сине мой, днес не е „наш’то време“
и това място не е за тебе.
Усмихни се… моя плач да не видя.
Само твойта усмивка ме вдига.

 

Йордан Гергов

© Йордан Гергов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аплодисменти! По-точно едва ли може да се изкаже с думи...в този неразбран свят...
  • Благодаря ви... това стихотворение си го изживях и изстрадах, преди да го напиша.
  • Хареса ми!
  • Така е. Това не е нашето време. Търсих го в миналото. Няма го. Значи, не е дошло. Трябва да си го "направим". Не мислиш ли?
Propuestas
: ??:??