Щом мама, татко и аз
стигнем в морската градина на Бургас,
весело заиграва с косите ни бриза,
надува като платно детската ми риза.
Обичам го много на Бургас морето,
над него лазура високо в небето,
самотните чайки, снежно бели,
ниско над вълните волно полетели.
То кани ме с плясъка на вълните,
разбили тяло на моста в скалите,
да ида долу, на плажа да постоя,
не мога на поканата му да устоя. ...