Капка дъжд
като сълза,
на цвете се отрони
и от там в пръста.
Опръска я с тъга
и с мрачна самота,
невинната сълза
родена от дъжда.
Поникнах,
семе от дъжда,
родих се в самота
за радост на света.
Отронена сълза,
окъпана в тъга,
дарявам радост в мрачина,
разцъфнала в дъжда.
Живея да тъжа,
живея в радостта,
живея с младостта,
и вечна съм с века.
Аз капка съм
от дъжд отронена.
…………………………
© Ана Ненчена Todos los derechos reservados
Поздрави!