15 may 2015, 7:55

Капка 

  Poesía » De amor
548 0 10

 

 

КАПКА

 

Един живот сред пътища се ражда.
Сред срещи... просто мимолетни.
Остават само спомените вечни.
Остава раната от любовта.

 

Остава снимка. Черно-бяла.
Остава само вехтият чадър,
със който във дъжда единствен
си пазил нейния подслон.

 

Оставяш себе си във малка капка,
дълбоко в нейните очи,
с надежда да погалиш нежно
отново милото лице.

© Емил Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??