Капка

15 may 2015, 7:55

Poesía » De amor

592 0 10

КАПКА
Един живот сред пътища се ражда.
Сред срещи... просто мимолетни.
Остават само спомените вечни.
Остава раната от любовта.
Остава снимка. Черно-бяла.
Остава само вехтият чадър,
със който във дъжда единствен
си пазил нейния подслон.
Оставяш себе си във малка капка,
дълбоко в нейните очи,
с надежда да погалиш нежно ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Капка

Искате да прочетете повече?

Propuestas