3 oct 2018, 0:08

Капка 

  Poesía » Filosófica
761 6 22
Аз капка съм, но иска в капка кал
да ме превърне локвата човешка.
Душица беззащитна ми е дал
Всевишният. Това е божа грешка.
Не мога овълчена да ръмжа,
заплахата да скърца в мойте зъби
и като меч езика да държа.
Тогава капка кал в калта ще бъда.
Все още съм отгоре, но от страх
и нощите, и дните ми треперят.
Ще падне върху мене черен прах
и мъртва в локвата ще ме намерят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??